33-те стратегии за войната

Робърт Грийн - 33-те стратегии за войната

Запознайте се с 33 стратегии за войната

Всяка глава е стратегически прицелена в решаването на отделен проблем, с който ще се срещате често. Включени са проблеми като битка с немотивирана армия пред вас; загуба на енергия чрез боеве на твърде много фронтове; овладяване на чувството за несъответствие между плановете и действителността; попадане в ситуации без изход. Вие може да четете само главите, които отговарят на проблемите ви в момента. Още по-добре би било да прочетете всичките разгледани стратегии, да ги осмислите и да им позволите да станат част от вашия умствен багаж. Дори когато се опитвате да избегнете войната, да не се биете за нещо, много от тези стратегии са стойностно знание за целите на защитата ви и за изясняване какво може да предприеме другата страна. Във всеки случай те не са замислени като доктрини или формули, които да повтаряте, а като помощ при вземането на решения в разгара на битката, като семена, които ще пуснат корени във вас и ще ви помогнат да се грижите за себе си, развивайки спящия във вас стратег.

Самите стратегии са подбрани от писанията и практиките на най-големите военачалници в историята (Александър Велики, Ханибал, Наполеон Бонапарт, Шака Зулу, Уилям Шърман, Ервин Ромел, Во Нгуен Зиап), както и на най-великите стратези (Сун Дзъ, Миамото Мусаши, Карл фон Клаузевиц, Шарл Ардан дьо Пик, Томас Лоурънс, полковник Джон Бойд). Обхватът им е от основните стратегии на класическото военно дело до мръсните, неконвенционални стратегии на модерните времена.

Книгата е разделена на пет части: обявяване на война на самия себе си (как да подготвим нашия разум и дух за битка); организиране на война (как да структурираме и мотивираме нашата армия); отбранителна война; нападателна война; неконвенционална (мръсна) война. Всяка глава е илюстрирана с исторически примери, и то не само от военната наука, но и от областите на политиката (Маргарет Тачър), културата (Алфред Хичкок), спорта (Мохамед Али), бизнеса (Джон Д. Рокфелер), като се показва съществената връзка между военните и цивилното общество. Тези стратегии могат да бъдат приложени към битки от всякакъв мащаб: организирано военно дело, битки в бизнеса, борби между и вътре в политическите образувания, дори конфликти при личните връзки.

Откъс от книгата на Робърт Грийн

Думата „стратегия“ идва от древногръцката дума stratеges, която означава буквално „водач на армията“. В този смисъл стратегията била изкуството да ръководиш силите, с които разполагаш, да командваш всички военни действия, решавайки кои формации да разгърнеш, на какъв терен да се биеш, какви маневри да прилагаш, за да спечелиш предимство. С усъвършенстването на това изкуство военните лидери открили, че колкото повече неща били обмислили и планирали предварително, толкова повече са имали шанс за успех. Непознати дотогава стратегии им позволили да разбият много по-големи армии, както Александър Велики направил това с неговите победи срещу персите. Изправен пред умели противници, които също използвали стратегия, той бил принуден да прилага следния принцип: за да спечели предимство, ръководителят трябвало да бъде още по-голям стратег, по-непридвидим и по-умен, отколкото била другата страна. С течение на времето военното изкуство е било постоянно усложнявано, като са били създавани все повече стратегии.

Въпреки че думата „стратегия“ е гръцка по произход, идеята се явява във всички цивилизации, във всички исторически периоди. Твърдите правила за това как да се справяме с неизбежните катастрофи на войната, как да изработим текущия план за действие, как най-добре да организираме армията – всичко това може да бъде намерено в учебниците по военно дело от Древен Китай до модерна Европа. Контраатаката, фланговите или обкръжаващите маневри и изкуството на заблудата са общи за армиите на Чингис хан, Наполеон и крал Шака Зулу. Като цяло тези принципи и стратегии свидетелстват за вид универсално военно знание, за комплекс от приложими образци, които могат да повишат шансовете за победа.

Може би най-великият стратег от всички тях е бил Сун Дзъ – автор на древната китайска класическа книга „Изкуството на войната“. В тази книга, написана вероятно през IV век пр. Хр., могат да бъдат намерени следи от почти всичките стратегически образци и принципи, доразвити по-късно в течение на вековете. Но това, което ги свързва – всъщност това, което те представлявали в очите на Сун Дзъ, е идеалът за спечелване на победа без кръвопролитие. Чрез използване на психическата слабост на опонента, чрез довеждането му в несигурни позиции, чрез провокиране на чувство за безсилие и объркване стратегът може да пречупи противниковата страна психически, преди физически тя да се е предала. По този начин победата може да бъде извоювана на по-ниска цена. А държавата, която може да печели войни с малко отнети животи и със съхранени ресурси, е именно държавата, която процъфтява през дълги периоди от време. Разбира се, повечето от войните не са водени толкова рационално, но военачалниците, които са следвали този принцип (Сципион Африкански в Испания, Наполеон при Улм, Т. Е. Лоурънс в кампаниите в пустинята по време на Първата световна война), са останали в историята като изключителни хора, стоящи високо над останалите и служили според идеала.

Войната не е отделна сфера на действие, откъсната от останалите дейности на обществото. Тя е една във висша степен арена на човешка дейност, пълна с най-доброто и най-лошото от нашата природа. Войната отразява също и тенденциите в обществото. Еволюцията в посока на по-неконвенционални, по-мръсни стратегии – партизанска война, тероризъм – е огледално отражение на подобна еволюция в общество, в което почти всичко запада. Стратегиите за успех във война, независимо дали конвенционална, или неконвенционална, са основани на психология, която не е свързана с конкретно време, а големите военни неуспехи имат много на какво да ни научат за човешката глупост и ограничаването на прилагането на сила във всяка област. Стратегическият военен идеал – да бъдеш във висша степен умствено и емоционално уравновесен, стремейки се към победа с минимум кръвопролитие и загуба на ресурси – има безкрайно приложение и е уместен в нашите всекидневни битки.