Изповед без причастие

Васил Попов - Изповед без причастие

"Часът е 9:30 сутринта. Времето - чудесно, почти пролетно. Настроението - почти шестица по шестобалната система. И така - сядам на стола, а пред мен на масата - белия лист. Гледам го дълга и не много дружелюбно, все повече се вторачвам в него и изведнъж усещам, че започвам да хихикам, отначало леко и плахо, а след малко хи-хикането се превръща в силен, неудържим смях, след което чувам собствения си глас: "Ти сега, що щеш тук, пред този бял лист?" Това "що щеш" често го употребяваше един от дядовците ми..."

Из предговора на книгата

"На моя читател и зрител поднасям своето голямо благодаря и поклон за неговата обич, разбиране и търпение!"

Васил Попов