Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Фредрик Бакман - Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става.

Ето я – приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка.

Приказка най-вече за самото време.

Докато все още разполагаме с него.

МАЛКА КНИГА С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!