Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада -  Ено Рауд

"Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А Маншон бе навлякъл огромен маншон, от който навън стърчаха само върхът на главата и крайчецът на петите му. И ето те вече лижеха сладоледа и любопитно се взираха един в друг.

- Извинете - не се стърпя и пръв се обади Маншон, - може ида греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.

- Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци - съгласи се Полуобувка.

Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.

- На сладоледа му отива киселичко - добави той.

- Ако нямате нищо против, нека пак да се съберем, а? - предложи Маншон. - Ще си сварим какао и ще си побъбрим.

- Чудесно! - Възкликна Полуобувка. - И аз бих Ви поканил, но си нямам дом. От дете се скитам по света.

- Като мене - промълви Мъхеста брада.

- Какво съвпадение! - ахна Маншон. - И при мен работата е горе-долу така. Май ние и тримата сме родени пътешественици.

Той хвърли книжката от сладоледа в кошчето за смет и вдигна ципа на маншона си, който бе тъй направен, че да се отваря и затваря с цип. Като изядоха сладоледа, Полуобувка попита:

- Не смятате ли, че трябва да се сдружим? Да се пътешества в компания е много по-весело..."