Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев

Александър Аватаров - Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев

„Орор‘‘, 21 април 1966 г.: „България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата епоха. Тя ни представя и един трети – съвсем младия Никола Гюзелев‘‘ (след триумфално концертно изпълнение на „Борис Годунов‘‘ от Софийската опера в парижкия театър „Шанз-Елизе‘‘).

Същият вестник от ноември 1968 г.: „В момента и тримата най-добри баси в света идват от България – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.‘‘ (След пет спектакъла на „Дон Карлос‘‘ на най-младия от „тройката‘‘ в парижката Гранопера).

„Журнал дьо диманш‘‘, май 1974 г.: „България сякаш е населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев‘‘ (след „Борис Годунов‘‘ с Гюзелев в Гранопера).

В същата рецензия: „На 37-годишна възраст Никола Гюзелев вече е достигнал равнището на Борис Христов и умножава богатия контингент, който България доставя на световните сцени. Вероятно това е световен рекорд!‘‘

Виенската преса е на същото мнение.

„Ди Пресе‘‘, март 1975 г.: „Гюзелев като Досифей се нарежда непосредствено до Големите (ДО!, а не СЛЕД!) баси в света Борис Христов и Николай Гяуров‘‘.

„Кронен цайтунг‘‘, март 1975 г.: „Звезда на спектакъла беше Никола Гюзелев. Той е певец от ранга на Борис Христов и Николай Гяуров‘‘.

„Винер цайтунг‘‘ от 27 февруари 1977 г.: „На Гюзелев – Филип може да съперничи единствено неговият сънародник Николай Гяуров‘‘ (след „Дон Карлос‘‘ във виенската Щатсопер).

Юли 1976 г. след поредица спектакли на „Борис Годунов‘‘ в Арена ди Верона италианските вестници откликват:

„Ил пиколо‘‘: „С изпълнението си в Арена ди Верона българският бас Никола Гюзелев нареди името си до това на Гяуров и ни показа една вярност към великия Шаляпин‘‘.

„Кориере де ла сера‘‘: „Гюзелев задълбочено интерпретира Борис, като си служи със средствата на класическата традиция, започнала от Шаляпин и намерила в наше време висш израз в изпълнението на Борис Христов‘‘.

Смятам, че горните думи са достатъчно доказателство на „правото‘‘ на Никола Гюзелев да бъде причислен към „лика‘‘... не на светиите, а към забележителната двойка.

Отговор на втория въпрос – защо имам смелостта да ги наричам „велики‘‘?

Прилагателното не е моя приумица. Не са го изсмукали от пръстите си и най-авторитетните критици на ХХ век. Истинското величие се определя от свръхравнището на стотиците (даже хилядите!) спектакли и концерти с участието на тримата българи на най-престижните оперни сцени и концертни подиуми. Изявявали са се под ръководството на най-видните диригенти, в постановки на най-изтъкнатите оперни режисьори и сценографи, при съучастието на най-ярките „звезди‘‘ на недалечното минало и на настоящето. На страниците на книгата до имената на българските баси ще срещнете всички легенди на световното оперно изкуство след 1946 г. – от дебюта на Борис Христов в „Санта Чечилия‘‘ до първите години на ХХІ век с концертните изяви на Никола Гюзелев и неговите ученици. Само едно име ще спомена– Мария Калас. Борис Христов е нейният предпочитан партньор, партнира й в началото на пътя си Николай Гяуров, певицата се изказва с одобрение за изявите на Никола Гюзелев...

Нека читателят се опита да си представи списък на най-добрите десет при сопраните, мецосопраните, тенорите, баритоните и басите – всички те многократно са били до българските баси на оперната сцена и са го смятали за чест.

Присъствието на репетиции, спектакли и концерти прави от музикалните критици едно своеобразно „братство‘‘, „масонска ложа‘‘, която непрекъснато разменя информация, оценки, подсказвания за появяването на един или друг „интересен обект‘‘. След 1957 г. във Виена и декември 1961 г. в Ла Скала и аз постепенно се приобщих плахо към големите майстори на точните оценки, учих се от тяхната наблюдателност и способност да откриват и утвърждават новите големи имена. И, естествено, слушах и „попивах‘‘ казаното и написаното от тях за българските певци. По време на моя близо 60-годишен опит на журналист в областта на музикалното изкуство съм събирал стотици рецензии, в „миниинтервюта‘‘ съм изсмуквал в буквалния смисъл онези оценки за български певци, които ги легитимират като „правоимащи‘‘ в световния елит. Не само за басите, разбира се, но и за Елена Николай и Люба Велич, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова, Никола Николов и Димитър Узунов... Дотук да спра, защото България наистина е неизчерпаем извор на таланти!

Смятам, че отговарям на възможните въпроси защо съм добавил името на Никола Гюзелев и защо тримата български баси без съмнение са си заслужили епитета „велики‘‘.

Всичко е съвсем „по закон‘‘!...