Малкият приятел

Дона Тарт - Малкият приятел

Всяка нова книга на Дона Тарт, забележителна фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Вторият ѝ роман „Малкият приятел” отвежда читателя в безвремието на Южните щати, където под спокойната на пръв поглед, сънна атмосфера дебнат тъмни сенки и неподозирани тайни.

Всички от рода Клийв се гордеят със семейната си история, но има нещо в миналото им, за което никога, при никакви обстоятелства не се говори. През един фатален празничен ден деветгодишният Робин Клийв е открит обесен на дърво в градината. Единайсет години по-късно смъртта на малкото момче си остава загадка – макар че когато Робин е убит, къщата е била пълна с гости, никой не открива и най-малката следа от убиеца.

В затънтения град край Мисисипи сестрата на убития Робин, Хариет, живее самотно сред близки, белязани тежко от трагедията, в свой, изграден от книгите свят. Двамата с приятеля ѝ Хийли вземат решение да открият убиеца на нейния брат – и да го накажат. Но онова, което започва по-скоро като детска игра, повежда Хариет по мрачен път, на опасно пътешествие сред сенките и призраците на дълбокия американски Юг.

През 2002 година самата Дона Тарт описва книгата като „тревожен, плашещ роман за сблъсъка на детската психика със света на възрастните, при това по възможно най-страшния начин... След „Тайната история” ми се искаше да напиша книга, която да бъде различна на всички нива. Докато „Тайната история” е видяна изцяло през погледа на Ричард, като заснета с една камера, целта ми беше „Малкият приятел” да звучи много по-симфонично, като „Война и мир”. Според всеобщото убеждение този начин на писане е най-труден.”

„Малкият приятел” е роман, изпълнен с трагичен реализъм, събитията са описани като видени в трескав сън. Макар че светът, който Хариет разкрива, несъмнено е населяван от призраци и сенки, в него няма нищо магическо, същото се отнася и за гневния, лиричен рационализъм, прозиращ в гласа на самата Тарт. Книгата ѝ е точно описание на света такъв, какъвто е – мрачен, грозен, опасен и неразбираем, филтрирано през ярките цветове и неизпълнимите искания на детството. Текстът увлича като приказка, но не ни позволява да се утешаваме с мисълта, че всичко все пак е „на ужким”.